Положително мислене или положително намерение



 

хвърчила  Много е изписано за положителното мислене. В последно време се увеличиха и критиците му. И те в известна степен имат някакво основание, въпреки че самото положително мислене само по-себе си не е нещо лошо.

  Резерви към него може да имаме само тогава, когато се акцентира към бързото придобиване на нереални неща или  физически и психически състояния. Тоест когато започнем да губим чувство за реалност и усещане за свързаност с всички и всичко. И започнем да се убеждаваме и да вярваме, че целта на света е да задоволи нашите желание и то, точно както сме си ги поискали.

  Но как стоят нещата, ако преди положителното мислене сложим положителното намерение? Но положително намерение не към изпитване на някакво моментно удоволствие или притежание, а към това да бъдем полезни. Полезни, независимо от мащаба на тази полезност.

  И ако наистина се мотивираме по този начин е много вероятно да забележим, че енергията и работоспособността ни се увеличават! Всъщност едва ли има човек, който да не го е изпитвал. И чудното е, защо след като го знаем, не го използваме винаги.

  Можем да се стремим да бъдем полезни и на себе си, като при това косвено помагаме и на другите. И в това няма нищо лошо, добрата ни кондиция и способности само увеличават диапазона на възможностите ни за взаимодействие.

  Не е необходимо и да използваме гръмки думи като хуманизъм, доброта, да показваме излишна показност и т. н. Достатъчно е стремейки се да бъдем полезни, да не вредим на себе си и другите. Или поне да си даваме сметка, че винаги може да се намери разумен баланс.

  Не става и дума за изпълнение на нечии необосновани претенции или пък за натрапване на прословутата „не поискана помощ”. Изобщо не става дума и за някакво вътрешно насилване да вършим нещо защото ‘така трябва”, ще ни се усмихнат или пък заради принципа, „ти на мен, аз на теб”. Въпреки че и без тези неща не можем да минем, това влиза в графата „разумни компромиси”, като разумно е разтегливо понятие и за всеки има различна стойност.

  При положителното намерение се получава една по-фина настройка, която ни зарежда с добро настроение сила и ентусиазъм. И колкото е по-голяма полезността на това, което възнамеряваме да извършим, толкова с по-голяма енергия се изпълваме.

  Естествено, винаги ще има егоистичен мотив, макар и в по-скрита форма. Няма и как да знаем дали няма да има и някакви отрицателни последствия от дейността ни. Но това е вече част от трупането на опит и съзнателното израстване. Важното е, че възможностите и силите ни ще се увеличават. Независимо дали става дума за възможности и сили проявени на външен или вътрешен план. В крайна сметка нещата са свързани.

 

Публикувано в мотивация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*