Настояще, часовниково и психическо време



човек, време, пространство  Много се говори за необходимостта да бъдем колкото се може повече в Настоящето. А не в Миналото, често извор на съжаления, обвинения и в крайна сметка неприемане на част от случилото се с нас. Или пък в Бъдещето, което никога не се случва  точно така, както сме си го представяли, но пък може да ни държи в постоянен страх или мечти и илюзии. „Живота”, тоест емоционалното вкопчване в миналото или бъдещето често се означава и като психическо време.

   От тук идва и предизвикателството:  да намаляваме  „психическото”и  да работим успешно с „часовниковото” време, като при това и да сме потопени колкото се може повече в случващото се в мига, който е единственото реално нещо за нас.

  За да работим сравнително ефективно е необходим  един минимум от планиране, общ график, анализиране на нашия и чуждия опит и т. н. Всъщност тези неща ние ги правим, въпроса е дали това е съзнателен процес или не.

  От друга страна, увличането в детайлното планиране и постоянното му предъвкване крие опасност от вкопчване и опит да контролираме постоянно ситуацията, което ни въвлича силно в „психическото” време и води до още по-силно вкопчване.

  Като прибавим към това и че всеки си има определени възможности и граници на свобода и те  може и да не съвпадат с нашите моментни желания, мечти, надежди и т. н., задачата става още по-сложна.

   Но ако все пак искаме  да започнем отнякъде, то може би е най-добре да е с осъзнаването на важността на Настоящето и че освен него не притежаваме нищо друго. И след това да продължим  с опитите си да оставаме, колкото се може по-дълго в него. И тук на помощ могат да ни се притекат  множеството методи и техники, от които всеки може да избира.

 

 

Публикувано в Uncategorized

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Себепознание - Себепромяна

гълъби

Себепознание - Себепромяна

Топ публикации и страници