За познанието и себепознанието



пътя на познанието и себепознанието

  Познание и самопознание, доста изтъркани от употреба думички. Но се оказва, че когато се попитаме какво точно познаваме и колко се самопознаваме е трудно да си дадем отговор, поне на мен ми е трудно. Още по-интересно става когато се опитам да се изправя пред реален проблем, досаден навик или дори проблемни ситуации. Просто се спуска стена и ме отхвърля назад. А назад е това, което може да се определи с израза: каквото било, било от утре продължавам по старому. И то въпреки лютите ми закани, че от понеделник ставам нов човек.

  А как се променят нещата, ако трябва да оценявам друг човек, тогава с лекота използвам знанията и опита си. А поне знанията не са толкова малко и не е проблем да ги излагам на сравнително разбираемо ниво за околните.

  И тогава идва коварния въпрос, а какъв е смисъла от тях, ако те не спомагат осезаемо за вътрешния растеж и себепознание?

  Смисъл от тях сигурно има. И може би по-точния въпрос е как теорията да започне да става практика? Но не кампанийно или като резултат на временен ентусиазъм. А като ежедневна насоченост, станала наша вътрешна същност. И което няма нищо общо с някакви рутинни практики, силово наложена дисциплина, диета или нещо от този род. Което лесно се започва ,но едва ли при някого е довело до трайна вътрешна трансформация, хармония и нарастващо  реално себепознание и познание за заобикалящия ни свят и хората в него! Е, разбира се, всяко нещо си има начало. И затова начало става дума.

Публикувано в Uncategorized

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Себепознание - Себепромяна

гълъби

Себепознание - Себепромяна