Сянката
Разтварянето ѝ в силата на себепознанието
 Его сянката е в основата на повечето ни поведенчески проблеми. За това е добре да знаем как възниква и какви са проявленията ѝ на физическо и психическо ниво. И разбира се как можем да намалим силата ѝ, тоест да осветим колкото се може по-голяа част от нея.
 
контакти

Сянката като термин е въведена за първи път от Карл Юнг.
В Аналитичната психология, „сянката“ е част от несъзнателната психика, съдържаща изтласкани недостатъци, слабости и инстинкти. „Всеки носи сянка“, пише Юнг, „и колкото по-малко тя се въплъщава в съзнателния живот, толкова по-тъмна и плътна е тя.“
Символите на сянката включват змията (като тази в Райската градина), дракони, чудовища и демони. Тя често пази входа към езеро с вода, което е колективното несъзнавано.
Сянката представлява най-голямата опасност за човека, защото той я има, без да я познава и без да подозира за нея. Сянката се грижи за това всички намерения и усилия на човека, в последна сметка, да се превърнат в тяхната противоположност. Всички прояви, които произтичат от сянката, човек проектира  върху някакво анонимно зло в света, защото се страхува да открие у себе си истинския източник на всичко лошо. Всичко, което човек всъщност не желае и не обича, произтича от неговата собствена сянка, защото тя е съвкупност на онова, което той не иска да има.Отказът да се конфронтира с една част от действителността и да я преживее не води човека до желания успех. Отхвърлените области на действителността по-скоро принуждават хората да се занимават особено интензивно с тях.Това обикновено се случва по околния път на проекцията, защото когато сме отхвърлили даден принцип и сме го изтласкали от себе си, той винаги предизвиква страх и отрицание, щом го срещнем в т.н. външен свят.
 
Сянката разболява, срещата с нея лекува! Това е ключът към разгадаването на болестта и изцелението. Симптомът е винаги елемент на сянката, потънал в материалното, вещественото. В симптома се проявява онова, което липсва на човека. В симптома човек изживява това, което не е искал да изживее в съзнанието си. Чрез обходния път на тялото симптомът приближава отново човека до целостта. Принципът на допълнителността се грижи за това целостта, в крайна сметка, да не се наруши. Ако даден човек се съпротивлява да изживее в съзнанието си определен принцип, този принцип „потъва“ в тялото му и се проявява като симптом. Това принуждава човека да изживее принципа против волята си и да го осъществи. Така принципът лекува човека – той е телесен заместител на онова, което липсва на душата.
Сянката прави човека неискрен. Той вярва, че е само това, с което се идентифицира, или че е само такъв, какъвто сам се вижда.Тази самооценка наричаме неискреност.
 
начало
публикации
контакти

СЯНКА СЕБЕПОЗНАНИЕ СЕБЕПРОМЯНА
 

     СЯНКА СЕБЕПОЗНАНИЕ СЕБЕПРОМЯНА
© 2021 Его Конфликти