Сянката като термин е въведена за първи път от Карл Юнг.

В Аналитичната психология, "сянката" е част от несъзнателната психика, съдържаща изтласкани недостатъци, слабости и инстинкти. "Всеки носи сянка", пише Юнг, "и колкото по-малко тя се въплъщава в съзнателния живот, толкова по-тъмна и плътна е тя."

Символите на сянката включват змията (като тази в Райската градина), дракони, чудовища и демони. Тя често пази входа към езеро с вода, което е колективното несъзнавано.

Сянката представлява най-голя­мата опасност за човека, защото той я има, без да я познава и без да подозира за нея. Сянката се гри­жи за това всички намерения и усилия на човека, в последна сметка, да се превърнат в тяхната про­тивоположност. Всички прояви, които произтичат от сянката, човек проектира  върху ня­какво анонимно зло в света, защото се страхува да открие у себе си истинския източник на всичко лошо. Всичко, което човек всъщност не желае и не обича, произтича от неговата собствена сянка, за­щото тя е съвкупност на онова, което той не иска да има.Отказът да се конфронтира с една част от действителността и да я преживее не води човека до желания успех. Отхвърлените области на дейст­вителността по-скоро принуждават хората да се занимават особено интензивно с тях.Това обикновено се случва по околния път на проекцията, защо­то когато сме отхвърлили даден принцип и сме го изтласкали от себе си, той винаги предизвиква страх и отрицание, щом го срещнем в т.н. външен свят.

 

Сянката разболява, срещата с нея лекува! Това е ключът към разгадаването на болестта и изцелението. Симптомът е винаги елемент на сянката, по­тънал в материалното, вещественото. В симпто­ма се проявява онова, което липсва на човека. В симптома човек изживява това, което не е искал да изживее в съзнанието си. Чрез обходния път на тя­лото симптомът приближава отново човека до це­лостта. Принципът на допълнителността се грижи за това целостта, в крайна сметка, да не се нару­ши. Ако даден човек се съпротивлява да изживее в съзнанието си определен принцип, този принцип „потъва" в тялото му и се проявява като симптом. Това принуждава човека да изживее принципа против волята си и да го осъществи. Така принципът лекува човека - той е телесен заместител на онова, ко­ето липсва на душата.
Сянката прави човека неискрен. Той вярва, че е само това, с което се идентифицира, или че е само такъв, какъвто сам се вижда.Тази самооценка нари­чаме неискреност.